Съкратени/видоизменени имена

В домашна и близка среда, личните имена обикновено се съкращават и видоизменят. Това се прави за по-лесен изговор или като израз на гальовност. Често пъти промените стават неволно, подсказват ги самите току-що проговорили деца, а и възрастните ги възприемат от тях. След време децата порастват и остаряват, но имената им за цял живот могат да останат “детински”. От пълното име понякога се взема само една сричка или един звук, към който се прибавя друго окончание и възниква ново име, отдалечено до неузнаваемост от старото. Така от Илия става Лико, Личо, Линдо; от Иван (по-старото Йован и Йоан) – Йоно, Йонко, Йончо, Йото, Йоцо, Ваньо, Ванка; от Мария – Муда, Муша, Мима, Мира; от Петър – Туше (с междинни степени Петруш, Петуш, Петьо, Пешо).

При такива промени не се държи сметка за корена или значението на основното име, нито се прави разлика между чуждите по произход имена и българските, славянските. Все пак се забелязват известни правила и закономерност:

1. Изпущане на начални срички – от Невена става Вена, Венка; от Драгана или Гергана – Гана, Ганка; от Анастасия – Сия, Сийка; от Неделчо – Делчо; от Господин или Костадин – Дино, Диньо, Динко.
2. Изпущане и/или промяна на крайни срички – от Веселина – Веса; от Гълабина – Гъла; от Катерина – Катя; от Надежда – Надя, Надка; от Трендафила – Трена; от Димитър – Димо; от Желязко – Жельо; от Неделя – Неда, Недка; от Найден – Найчо, Начо, Нако.
3. Изпущане на вътрешни срички или звукове – от Петкана и Петрана – Пена, Пенка; от Величко – Вичо; от Захари – Заре, Зарко; от Цветан – Цено; от Цветана – Цена, Ценка; от Цветко – Цеко.
4. Изпущане на вътрешно “р” – от Георги – Гочо, Гошо, Гоце, Гецо; от Григор – Гиго; от Груди – Гудьо; от Гърдьо – Гъдьо; от Кръстьо – Къто, Кънчо, Къци; от Черньо – Ченко, Чендо.
5. Промяна на “ст” в “ц” – от Стоян, Стамен, Станчо става Цано, Цанко, Цана; от Стойо, Стойко – Цойо, Цоко, Цоло, Цоньо, Цона; от Коста – Коце.

И все пак тези правила не са ключ за разгадаване на всички неясни имена. Както от едно основно име могат да се образуват няколко съкратени (от Димитър – Димо, Дико, Дило, Дичо, Дишо и Митър, Митре, Митьо, Мито, Митко), така едно съкратено име може да се изведе от две, три или повече основни (Тинка, според едни е от Катерина, според други, от Христина, Кръстина, Латинка и подобни други имена). Затова умалителните и гальовни форми не се препоръчват като официални имена.

Изключение правят сложните старинни имена, от които се взема само една част: от Алдомир – Алдьо, от Беримир – Беро, от Витомир – Вито, Витьо, от Хранимир – Храно и т.н.