Освен чрез съкращаване, имената се разнообразяват и с различни наставки и вмъкнати съгласни, които обаче не променят основното име и не затъмняват неговото значение. Такива наставки са: ан, ен, ин, ой, ул, ун, уш и др. Ето някои примери за такива имена: Братан, Витан, Вишана, Вълкан, Вълкана, Железан, Живан, Живана, Златан, Китан, Милан, Радан;
Милен, Раден, Гълъбена, Здравена, Звездена, Лозена, Милена;
Ваклин, Велин, Владин, Вълчин, Галин, Галина, Дойчин, Драгин, Златин, Ралин;
Братой, Драгой, Лепой, Милой, Радой, Станой;
Видул, Ганул, Драгул, Радул, Станкул, Янкул, Янул;
Благун, Благуна, Галун, Галуна, Радун, Ладун, Спасуна;
Балуш, Балуша, Белуша, Гануш, Мануш, Маруша, Радуш;
Вмъкнатите съгласни най-често са “д” и “т”: Ванда, Вандо, Ванто, Венда, Вендо, Гендо, Гиндо, Гиндьо, Йондо, Йонто, Канда, Кандо, Кондо, Линда, Линдо, Цендо и др.
Има още няколко начина за видоизменяне и разнообразяване на имената, от едно основно име могат да се получат няколко десетки производни. Това е едно истинско богатство от народни имена, което заслужава да се поддържа и днес.
