През 2009 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации обявява 19 август за Световен хуманитарен ден.
На 19 август изразяваме признателност към хуманитарните работници и почитаме паметта на тези от тях, дали живота си при изпълнение на своя дълг. Сред най-уязвимите жертви са медиците.
Днес войните се водят не на бойни полета, а по улиците и из градовете -там, където цивилните, включително жени и деца, се опитват да оцелеят и често стават жертва на сраженията. В тези условия, медицинският персонал е по-важен от всякога, а болниците са сред малкото места, където може да бъде спасен животът на невинни жертви. Но медиците все по-често попадат под ударите на насилието. Според проучване на Международния комитет на Червения кръст от 2012 г., над 90% от медиците -жертва на насилие, са местни хора, които работят в собствената си страна.
При една четвърт от тези инциденти, пострадалите са загинали или са били ранени. Рисковете са разнообразни. Докато пътуват към поредната си жертва, линейките често стават мишена и биват обстрелвани или умишлено задържани.
Болниците и техният персонал са обект на агресия и нападения. Въоръжени заплашват или тормозят здравния персонал, крадат провизии и понякога пречат на лекарите да окажат медицинска грижа на техните противници. Стига се дори до чудовищни практики, когато атентатори организират вторична експлозия, за да пострадат не само жертвите на първия взрив, но и хората, които се опитват да им помогнат. Тази отблъскваща практика причинява още повече наранявания и смърт.
Примерите са много. През юни в пакистанския град Куета беше атакувана болница в момент, когато там се оказваше животоспасяваща помощ на младежи, пострадали при атентат срещу автобус. В репортажите от Сирия пък често можем да видим покъртителни сцени, в които претоварени от работа лекари и доброволци полагат свръх-човешки усилия да спасяват ранените в болница, която е под обстрел.
Подобни нападения осакатяват и убиват медици - хора, посветили живота си на живота на другите. Трагедията е не само за жертвите и техните семейства - последиците са за безброй хора, за които първата помощ става недостъпна заради атаките срещу болниците и агресията срещу техния персонал. Като се почне от бомбения атентат по време на церемонията за дипломиране на студенти по медицина в сомалийска-та столица Могадишу през 2009 г. и се стигне до здравните работници, поставящи ваксини срещу детски паралич, които бяха убити неотдавна в Пакистан и Нигерия. Ефектът на тези нападения се измерва в пропуснати възможности за хиляди медицински прегледи годишно и за хиляди животоспасяващи ваксинации в държави, където грижата за здравето и без това е огромен проблем.
Насилието срещу медици и атаките срещу здравни заведения убиват, осакатяват и оставят без медицинска грижа хиляди хора, които се нуждаят от нея. Това е не само морално осъдително, но и незаконно според международното право. Държавите и воюващите сили носят отговорност за спазването на законите и там, където има нарушения , трябва да бъде търсена отговорност. Трябва също така да говорим повече за този проблем - само така може да се създаде култура на отговорност и уважение към работата на медицинските работници.
Именно за да обърнем повече внимание на рисковете, които грозят медиците и техните пациенти в зоните на конфликт, от октомври 2013 г. Международният комитет на Червения кръст започва постоянна разяснителна кампания с подкрепата на Европейската комисия. В основата на тази инициатива стои надеждата, че колкото повече хора осъзнаят размера и тежестта на този проблем, и колкото по-остро реагираме срещу неговите последици, толкова повече човешки живота ще бъдат спасени и толкова повече страдания ще бъдат избегнати.
