Свети преподобни Иван (Йоан) Рилски Чудотворец е български духовник, най-великият български светец и отшелник, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския. Патронът на българските будители, още приживе е наричан земен ангел и небесен жител.
Той е роден между 876 и 880 г. в село Скрино, на запад от София. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. До 25-годишната си възраст Йоан Рилски е пастир. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, както и село Добърско в южното подножие на Рила.
По-късно на 20 км от селото основава Рилския манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести. Признат е като чудотворец, защото според преданията се случвали различни чудеса и изцеления чрез неговата молитва и благословение.
Умира на 18 август 946г., а е канонизиран през 980 г. Мощите му се пазят в Рилския манастир. След смъртта му той се е превърнал в един от най-почитаните български светци. Много хора от цялата страна и от съседните държави посещават манастира за да се молят пред неговия гроб за здраве и благополучие.
Епохата на св. Иван Рилски е критична за прехода на българската държава към християнството, започнала при цар Борис I, продължила при цар Симеон и западнала при цар Петър. Малко преди смъртта си, написва своето завещание с послание към българския народ, като призовава: „Бъдете единни, имайте мир помежду си!“.
Св. Иван Рилски е покровител на българския народ и патрон на българските миньори.