1 октомври е Международният ден на възрастните хора. Датата е официално определена на 14 декември 1990 г. с решение на Общото събрание на ООН. На този ден отдаваме необходимото уважение към хората от третата възраст и на това, което те са направили за обществото ни.
Денят има за цел да повиши осведомеността относно проблемите, засягащи възрастните хора, а също така е ден, в който да оценим приноса им към обществото.
Темата на 2018 г. на Международния ден на ООН за възрастните хора е "Празник на по-стария шампион по правата на човека". Виждаме и чуваме за нарушения на правата на човека по целия свят - например нарастващият брой бежанци, влиянието на изменението на климата и атаките срещу журналистите. Уязвимите групи като деца и възрастни хора също не са пощадени. Доклад на ООН за 2011 г. гласи, че по света възрастните хора са изложени на риск от бедност, дискриминация и насилие и че обикновено нямат услуги и мерки, предназначени за тях. Това от своя страна може да повлияе на психическото състояние на възрастните хора, като самоуважение и качество на живот.
През 2017 г. е изчислено, че в света има около 962 милиона души на възраст над 60 години, обхващащи 13% от световното население. Според изчисленията около 2050, 2 милиарда души (над 20% от световното население) ще бъдат на 60 или повече години. Освен това броят на възрастните хора ще бъде най-големият и най-бързорастящ в развиващите се страни - Азия и Африка.
Населението в България масово застарява, раждаемостта намалява, а селата се обезлюдяват. По данни на „Евростат”, броят на възрастните хора у нас е 4,7%. За сравнение, през 2006г. те са били едва 3,4 на сто.
Имайки предвид това, се изисква да се обърне по-голямо внимание на конкретните нужди и предизвикателства, пред които са изправени хората от третата възраст. Всяко човешко същество желае любов и обич, а по-възрастните хора не правят изключение. Голяма част от тези хора живеят в самота, бедност и болести. За един възрастен човек са от изключителна важност домашният уют и медицинската грижа. Но той има нужда и от добра дума, от любов, от нечия история, от искрена усмивка.
Възрастният човек е като детето – той вижда със сърцето си, усеща с душата си и се радва на малките неща. Пътят, който е изминал досега е нашият житейски урок. Неговата лична история е историята на нашето съзряване. На всички баби и дядовци ние трябва да отдадем необходимото уважение, любов и грижа.