Сирни заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди ВЕЛИКДЕН.

На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.

На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни - последната неделя преди Великия пост, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.

В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.

В някои български селища на този ден казват: „простено - прости!", т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости".

Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.

Св. Теодот бил роден в Галатия, Мала Азия. В края на третия век той отишъл на о. Кипър да проповядва Христа. Думите му и добродетеления му живот силно въздействали на езичниците и мнозина приели християнството. Теодот бил назначен за епископ в град Киринея. Когато император Ликиний (жесток гонител на християните) бил на власт, изправили епископа на съд. Те го измъчвали жестоко и го затворили в тъмница. След време император Константин наредил да се прекратят гоненията и Теодот бил освободен.