Почита се паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни.

Това наименование идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.

На осмия ден от възкръсването си Христос отишъл при Тома и му казал: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали."

Когато Тома сам се убедил във възкресението, паднал на колене пред Спасителя и молил за прошка.

Това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете на колебание и съмнение, в които изпада всеки един човек.

Томина неделя е последният ден от седмицата след Великден, наречена Светла или Празна неделя, защото е "празна" откъм работа - в седемте дни не се работи.

На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.

На този ден честваме паметта на Св. мъченица Ирина.

Пенелопа, както се казвала светицата до покръстването си, била дъщеря на знатни езичници от Магедон. Баща и построил за нея чуден дворец извън града, далече от светския свят и развлечения. Наел хора да се занимават с обучението и възпитанието и. Един от тях бил християнина Апелиан. Той учил девойката на християнски ценности.

Когато Пенелопа станала пълнолетна, баща и и съобщил, че и е избрал съпруг, за когото да се омъжи. Момичето помолило за време за размисъл и се обърнало към Христос за съвет. Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Вярата спасила момичето и конете побегнали към бащата. Той се убедил в правотата на дъщеря си и приел християнството заедно със семейството си. Ирина започнала да приучава и други граждани.

След време в града имало нов управител, който като разбрал за Ирина я извикал при себе си и я подложил на свирепи мъчения. Вярата и този път запазила девойката, а управникът измислял все нови и нови мъчения. Народът виждайки несправедливостта въстанал и прогонил управителя с камъни. Властта поел сина му, който продължил делото на баща си. В краката на момичето били забити пирони и в това състояние била развеждана из града в огромни мъки. Тогава Ангел Божий се смилил и погубил мъчителите, а нея освободил. От тогава народът започнал още повече да почита девойката, а тя разпространявала вярата все по-надалеч.

След време Ирина получила известие, че скоро Бог ще си я прибере. Тогава заедно с учителя си Апелиан отишла до пещера в гората и наредила да я затрупат вътре.

Света Ирина починала в началото на II в.

5 май е световен ден на пулмоналната хипертония – едно рядко срещано заболяване, което засяга едновременно два от най-важните органи в тялото – белия дроб и сърцето.

Целта на глобалната информационна кампания е всяка година, в периода от 5 до 31 май, съвместно да се работи за повишаване на обществената осведоменост за това заболяване и да се изрази солидарност към пациентите, живеещи с пулмонална хипертония. Информираността може да помогне на хората по целия свят да получат навременна и точна диагноза и шанс да повишават качеството и продължителността на своя живот.

В международен план инициатори на отбелязването на Световния ден на пулмоналната хипертония са Европейската асоциация по пулмонална хипертония, Американската и Латиноамериканската асоциации по пулмонална хипертония. България е представена с инициативи на местно ниво, организирани от Сдружение „Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония” и Сдружение „Асоциация Пулмонална Хипертония“.