Български именник

Св. мъченик Епимах се родил в Египет. Родителите му били християни. Възпитан бил в благочестие и светост. Живял в епохата на гоненията срещу Църквата. Още млад, той се поселил в Пелусийската планина, където заживял по примера на св. Йоан Кръстител. Нямал никого от светите отци за наставник в пустинното житие. Наставляван бил направо от Бога и от любовта, която имал към Бога. Любовта му към Бога го учела на добродетелен живот.
Като чул, че в Александрия християните страдали от идолопоклонците, блажени Епимах отишъл в града, влязъл в главния езически храм през време на голям езически празник, прекатурил жертвоприношенията на земята и строшил идолите. Управителят Апелиан го затворил в тъмница. Тук той утвърждавал верните в техния подвиг за Христа.
Провесили го на дърво и го стъргали с железни нокти. Замервали го с камъни. Трошили му костите. А той говорел на мъчителите си: - Нашият Господ Иисус Христос беше разпънат и заради мене, беше прободен с копие и напоен с оцет. А сега не трябва ли и аз да бъда причастник в страданията му? Наложете ми мъки по-големи от тия, които сега ми налагате! Плюйте ме! Ругайте ме! Турете трънен венец на главата ми! Дайте кръст в ръцете ми! Напойте ме с оцет! Направете цялото ми тяло една рана! Разпънете ме на кръст и ме прободете с копие! Всичко това претърпя Господ. Нека и аз претърпя същото!
Имало много люде, които следели как мъчат св. Епимах. Между тях била и една жена, едното око на която било сляпо. От очите й се стичали сълзи, като гледала страданията на мъченика. Мъчителите го биели жестоко по цялото тяло. От това биене пръскали наоколо капки кръв. Една капка паднала в сляпото око на тая жена и то оздравяло. Прогледнала и с това око, жената радостно извикала: - Велик е Тоя Бог, Когото страдалецът изповядва! Той направи чудо с мене!
Разярен от тая прослава, управителят Апелиан заповядал да бъде отсечена главата на св. Епимах. И тя паднала на земята за нова прослава на Бога. Душата на светия мъченик отминала във вечността честита и блажена.

31 октомври е обявен за Ден на Черно море. През 1996 г. в Истанбул, на среща на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, за да бъде привлечено вниманието на обществеността върху усилията, необходими за спасяването му.

Много и значителни са екологичните проблеми в басейна на Черно море. В последните години част от черноморските страни преминаха през драстични промени. Всички те сега са в период на преход и цялостно преструктуриране, съпътствани и с икономически и социални проблеми. Но независимо от всичко, добра воля и желание за решаване на екологичните проблеми са налице, израз на което е и досегашното ни сътрудничество в рамките на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. (1992 г., Букурещ), Министерските декларации за опазване на Черно море (1993 г., Одеса и 2002 г., София) и Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море (1996 г., Истанбул).