С покръстването на българската държава в 865 година у нас нахлуват масово християнските имена от източно-православния календар. По произход те са гръцки, староеврейски и латински. Голяма част от тях имат повече от хилядолетна давноствсред нашия нашия народ, хванали са дълбоки корени и са дали множество производни. Такива черковни имена се срещат и у другите европейски народи. Макар и чужд елемент в нашия език, те са плод на вековен исторически развой и борбата с тях е трудна.
Впечатлението от някои имена е, че родителите са искали да задоволят само своя прищявка и случайно хрумване, без да мислят как ще се отрази това на детето им в бъдеще. И нищо чудно, че вече има млади хора, които се стесняват от имената си, дори се отказват от тях.