Български именник

Ден на миньора - 18 Август


Цар Фердинанд определя 18 август за Ден на миньора по предложение на пернишките въглекопачи. В деня на успението на Св. Иван Рилски се отдава почит и уважение към труда на миньорите, осигуряващи ценни суровини за хората.

Определянето за патрон на българските миньори на Свети Иван Рилски е закономерно. Най-българският светец притежава характерните черти на професията на миньора: твърдост, воля, състрадание и човеколюбие.

През 1994 г. с постановление на Министерския съвет, честването на празника е възстановено. Българската минна гилдия прави всичко възможно да отбелязва този ден и да напомня на обществото за ролята и мястото на минната промишленост в икономическото развитие на страната. Отрасълът дава около 5% от Брутния вътрешен продукт на страната.

В района на Средногорието се намират три от основните структуроопределящи предприятия на отрасъла – „Елаците-Мед” АД, „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД и „Асарел-Медет” АД. Те в голяма степен определят тенденциите в развитието на минно-добивното производство. Техен основен приоритет е подготовката на бъдещи кадри за производството. Минните компании редовно приемат на летни производствени стажове ученици и студенти и подкрепят дуалното обучение.

Свети Иван (Йоан) Рилски Чудотворец - 18 Август


Свети преподобни Иван (Йоан) Рилски Чудотворец е български духовник, най-великият български светец и отшелник, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския. Патронът на българските будители, още приживе е наричан земен ангел и небесен жител.

Той е роден между 876 и 880 г. в село Скрино, на запад от София. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. До 25-годишната си възраст Йоан Рилски е пастир. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, както и село Добърско в южното подножие на Рила.

По-късно на 20 км от селото основава Рилския манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести. Признат е като чудотворец, защото според преданията се случвали различни чудеса и изцеления чрез неговата молитва и благословение.

Умира на 18 август 946г., а е канонизиран през 980 г. Мощите му се пазят в Рилския манастир. След смъртта му той се е превърнал в един от най-почитаните български светци. Много хора от цялата страна и от съседните държави посещават манастира за да се молят пред неговия гроб за здраве и благополучие.

Епохата на св. Иван Рилски е критична за прехода на българската държава към християнството, започнала при цар Борис I, продължила при цар Симеон и западнала при цар Петър. Малко преди смъртта си, написва своето завещание с послание към българския народ, като призовава: „Бъдете единни, имайте мир помежду си!“.

Св. Иван Рилски е покровител на българския народ и патрон на българските миньори.

Международен ден на морските фарове - 18 Август


18 август по света се отбелязва като Международен ден на морските фарове. Отбелязва се за първи път в Шотландия през 1994 г. 20 години по-късно над 450 фарове в 50 страни по света подкрепят инициативата, която дава възможност на хората да научат повече за ролята им в осигуряване на безопасността на морския транспорт през вековете.

Съоръженията с форма на кула обозначават морските пътища с помощта на силна светлина. Фаровете се използват за сигнализация за опасни области от сушата, скали на неочаквани места, както и за безопасно навлизане на кораби в пристанищата.

С напредъка на навигационната техника фаровете остават на заден план, като в момента работещите фарове по света са не повече от 1500 и представляват основно туристическа атракция.

Най-старият фар на родния черноморски бряг е Шабленският (на снимката). 32-метровото кула се извисява в най-източната точка на България. Историците предполагат, че навигационно съоръжение на този бряг е функционирало още през Римската епоха.